непроменчив

Речник на българския език

непроменчив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • непроменчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ро-мен-чив
непълен член неп-ро-мен-чи-вия
пълен член неп-ро-мен-чи-ви-ят
ж. р. неп-ро-мен-чи-ва
членувано неп-ро-мен-чи-ва-та
ср. р. неп-ро-мен-чи-во
членувано неп-ро-мен-чи-во-то
мн. ч. неп-ро-мен-чи-ви
членувано неп-ро-мен-чи-ви-те