неприлагане

Речник на българския език

неприлагане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ри-ла-га-не
членувано неп-ри-ла-га-не-то
мн.ч. неп-ри-ла-га-ния
членувано неп-ри-ла-га-ни-я-та