непременен

Речник на българския език

непремѐнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

книж. остар.
постоянен

Грешни изписвания (7)

  • непременин
  • неприменен
  • неприменин
  • нипременен
  • нипременин
  • ниприменен
  • ниприменин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ре-ме-нен
непълен член неп-ре-ме-не-ния
пълен член неп-ре-ме-не-ни-ят
ж. р. неп-ре-ме-не-на
членувано неп-ре-ме-не-на-та
ср. р. неп-ре-ме-не-но
членувано неп-ре-ме-не-но-то
мн. ч. неп-ре-ме-не-ни
членувано неп-ре-ме-не-ни-те