неправота

Речник на българския език

неправота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неправотъ
  • неправута
  • неправутъ
  • непръвота
  • непръвотъ
  • непръвута
  • непръвутъ
  • ниправота
  • ниправотъ
  • ниправута
  • ниправутъ
  • нипръвота
  • нипръвотъ
  • нипръвута
  • нипръвутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ра-во-та
членувано неп-ра-во-та-та
мн.ч. неп-ра-во-ти
членувано неп-ра-во-ти-те
звателна форма