непочитане

Речник на българския език

непочѝтане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • непочитани
  • непочитъне
  • непочитъни
  • непучитане
  • непучитани
  • непучитъне
  • непучитъни
  • нипочитане
  • нипочитани
  • нипочитъне
  • нипочитъни
  • нипучитане
  • нипучитани
  • нипучитъне
  • нипучитъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-по-чи-та-не
членувано не-по-чи-та-не-то
мн.ч. не-по-чи-та-ния
членувано не-по-чи-та-ни-я-та