непослушница

Речник на българския език

непослушница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-пос-луш-ни-ца
членувано не-пос-луш-ни-ца-та
мн.ч. не-пос-луш-ни-ци
членувано не-пос-луш-ни-ци-те
звателна форма