неполучаване

Речник на българския език

неполучаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-по-лу-ча-ва-не
членувано не-по-лу-ча-ва-не-то
мн.ч. не-по-лу-ча-ва-ния
членувано не-по-лу-ча-ва-ни-я-та