непокръстен

Речник на българския език

непокръ̀стен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

непокръ̀стена, непокръ̀стено, мн. непокръ̀стени, прил. Който не е покръстен, не е приел християнството.

Грешни изписвания (7)

  • непокръстин
  • непукръстен
  • непукръстин
  • нипокръстен
  • нипокръстин
  • нипукръстен
  • нипукръстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пок-ръс-тен
непълен член не-пок-ръс-те-ния
пълен член не-пок-ръс-те-ни-ят
ж. р. не-пок-ръс-те-на
членувано не-пок-ръс-те-на-та
ср. р. не-пок-ръс-те-но
членувано не-пок-ръс-те-но-то
мн. ч. не-пок-ръс-те-ни
членувано не-пок-ръс-те-ни-те