непокорстване

Речник на българския език

непокорстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-по-кор-с-т-ва-не
членувано не-по-кор-с-т-ва-не-то
мн.ч. не-по-кор-с-т-ва-ния
членувано не-по-кор-с-т-ва-ни-я-та