неоспорен

Речник на българския език

неоспо̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неоспорин
  • неуспорен
  • неуспорин
  • ниоспорен
  • ниоспорин
  • ниуспорен
  • ниуспорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ос-по-рен
непълен член не-ос-по-ре-ния
пълен член не-ос-по-ре-ни-ят
ж. р. не-ос-по-ре-на
членувано не-ос-по-ре-на-та
ср. р. не-ос-по-ре-но
членувано не-ос-по-ре-но-то
мн. ч. не-ос-по-ре-ни
членувано не-ос-по-ре-ни-те