неон

Речник на българския език

нео̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Химически елемент: инертен газ, светещ при нагряване с червена светлина.
прил. нео̀нов, нео̀нова, нео̀ново, мн. нео̀нови. Неонови реклами.

Грешни изписвания (1)

  • нион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-он
непълен член не-о-на
пълен член не-о-нът
мн.ч. не-о-ни
членувано не-о-ни-те
бройна форма не-о-на
звателна форма —

Връзки