необратим

Речник на българския език

необратѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • необрътим
  • неубратим
  • неубрътим
  • ниобратим
  • ниобрътим
  • ниубратим
  • ниубрътим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-об-ра-тим
непълен член не-об-ра-ти-мия
пълен член не-об-ра-ти-ми-ят
ж. р. не-об-ра-ти-ма
членувано не-об-ра-ти-ма-та
ср. р. не-об-ра-ти-мо
членувано не-об-ра-ти-мо-то
мн. ч. не-об-ра-ти-ми
членувано не-об-ра-ти-ми-те