необвързване

Речник на българския език

необвързване съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-об-вър-з-ва-не
членувано не-об-вър-з-ва-не-то
мн.ч.
членувано