немил

Речник на българския език

немѝл прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

немѝла, немѝло, мн. немѝли, прил. Който не е мил на никого, който няма близки.
същ. немѝлост, немилостта̀, ж.
Изпадам в немилост. — Преставам да се ползвам с благоразположението или доверието на свой началник.

Грешни изписвания (1)

  • нимил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-мил
непълен член не-ми-лия
пълен член не-ми-ли-ят
ж. р. не-ми-ла
членувано не-ми-ла-та
ср. р. не-ми-ло
членувано не-ми-ло-то
мн. ч. не-ми-ли
членувано не-ми-ли-те