нектар

Речник на българския език

некта̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие.
2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения.
3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови.
прил. некта̀рен, некта̀рна, некта̀рно, мн. некта̀рни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • никтар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нек-тар
непълен член нек-та-ра
пълен член нек-та-рът
мн.ч. нек-та-ри
членувано нек-та-ри-те
бройна форма нек-та-ра
звателна форма