некопитен

Речник на българския език

некопитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ко-пи-тен
непълен член не-ко-пит-ния
пълен член не-ко-пит-ни-ят
ж. р. не-ко-пит-на
членувано не-ко-пит-на-та
ср. р. не-ко-пит-но
членувано не-ко-пит-но-то
мн. ч. не-ко-пит-ни
членувано не-ко-пит-ни-те