некомплектен

Речник на българския език

некомплѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • некомплектин
  • некумплектен
  • некумплектин
  • никомплектен
  • никомплектин
  • никумплектен
  • никумплектин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ком-п-лек-тен
непълен член не-ком-п-лек-т-ния
пълен член не-ком-п-лек-т-ни-ят
ж. р. не-ком-п-лек-т-на
членувано не-ком-п-лек-т-на-та
ср. р. не-ком-п-лек-т-но
членувано не-ком-п-лек-т-но-то
мн. ч. не-ком-п-лек-т-ни
членувано не-ком-п-лек-т-ни-те