неизлюпен

Речник на българския език

неизлю̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неезлюпен
  • неезлюпин
  • неизлюпин
  • ниезлюпен
  • ниезлюпин
  • ниизлюпен
  • ниизлюпин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-лю-пен
непълен член не-из-лю-пе-ния
пълен член не-из-лю-пе-ни-ят
ж. р. не-из-лю-пе-на
членувано не-из-лю-пе-на-та
ср. р. не-из-лю-пе-но
членувано не-из-лю-пе-но-то
мн. ч. не-из-лю-пе-ни
членувано не-из-лю-пе-ни-те