неизвършване

Речник на българския език

неизвършване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-из-вър-ш-ва-не
членувано не-из-вър-ш-ва-не-то
мн.ч. не-из-вър-ш-ва-ния
членувано не-из-вър-ш-ва-ни-я-та