недочул

Речник на българския език

1. недочул — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-до-чул
непълен член не-до-чу-лия
пълен член не-до-чу-ли-ят
ж. р. не-до-чу-ла
членувано не-до-чу-ла-та
ср. р. не-до-чу-ло
членувано не-до-чу-ло-то
мн. ч. не-до-чу-ли
членувано не-до-чу-ли-те

2. недочул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

недочул е производна форма на недочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. недочул — мин. деят. св. прич. м. р.

недочул е производна форма на недочуя (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки