недоучил

Речник на българския език

недоучил прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-до-у-чил
непълен член не-до-у-чи-лия
пълен член не-до-у-чи-ли-ят
ж. р. не-до-у-чи-ла
членувано не-до-у-чи-ла-та
ср. р. не-до-у-чи-ло
членувано не-до-у-чи-ло-то
мн. ч. не-до-у-чи-ли
членувано не-до-у-чи-ли-те