недоумяване

Речник на българския език

недоумяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • недоумъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-до-у-мя-ва-не
членувано не-до-у-мя-ва-не-то
мн.ч. не-до-у-мя-ва-ния
членувано не-до-у-мя-ва-ни-я-та