недостатъче

Речник на българския език

недостатъче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-дос-та-тъ-че
членувано не-дос-та-тъ-че-то
мн.ч. не-дос-та-тъ-че-та
членувано не-дос-та-тъ-че-та-та