недоставяне

Речник на българския език

недоста̀вяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • недуставяне
  • нидоставяне
  • нидуставяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-дос-та-вя-не
членувано не-дос-та-вя-не-то
мн.ч. не-дос-та-вя-ния
членувано не-дос-та-вя-ни-я-та