недвижим

Речник на българския език

недвѝжим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

недвѝжима, недвѝжимо, мн. недвѝжими, прил. Който не може да се премества, да се движи. Недвижимо имущество.
същ. недвѝжимост, недвижимостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • недвижем
  • нидвижем
  • нидвижим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нед-ви-жим
непълен член нед-ви-жи-мия
пълен член нед-ви-жи-ми-ят
ж. р. нед-ви-жи-ма
членувано нед-ви-жи-ма-та
ср. р. нед-ви-жи-мо
членувано нед-ви-жи-мо-то
мн. ч. нед-ви-жи-ми
членувано нед-ви-жи-ми-те