невъоръжен

Речник на българския език

невъоръжѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

невъоръжѐна, невъоръжѐно, мн. невъоръжѐни, прил. Който е без оръжие. Беше невъоръжен — пистолетът остана в касата.
С невъоръжено око. — Без оптически уреди.

Грешни изписвания (15)

  • неваоражен
  • неваоръжен
  • невауражен
  • невауръжен
  • невъоражен
  • невъуражен
  • невъуръжен
  • ниваоражен
  • ниваоръжен
  • нивауражен
  • нивауръжен
  • нивъоражен
  • нивъоръжен
  • нивъуражен
  • нивъуръжен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-въ-о-ръ-жен
непълен член не-въ-о-ръ-же-ния
пълен член не-въ-о-ръ-же-ни-ят
ж. р. не-въ-о-ръ-же-на
членувано не-въ-о-ръ-же-на-та
ср. р. не-въ-о-ръ-же-но
членувано не-въ-о-ръ-же-но-то
мн. ч. не-въ-о-ръ-же-ни
членувано не-въ-о-ръ-же-ни-те