невиделица

Речник на българския език

невидѐлица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
От невиделица/из невиделица. — Ненадейно, неочаквано.

Грешни изписвания (15)

  • неведелеца
  • неведелецъ
  • неведелица
  • неведелицъ
  • невиделеца
  • невиделецъ
  • невиделицъ
  • ниведелеца
  • ниведелецъ
  • ниведелица
  • ниведелицъ
  • нивиделеца
  • нивиделецъ
  • нивиделица
  • нивиделицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ви-де-ли-ца
членувано не-ви-де-ли-ца-та
мн.ч. не-ви-де-ли-ци
членувано не-ви-де-ли-ци-те
звателна форма