небостъргач

Речник на българския език

небостърга̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. небостърга̀чи, (два) небостърга̀ча, м. Сграда с многобройни етажи. Летяхме над небостъргачите в Ню Йорк.

Грешни изписвания (7)

  • небостаргач
  • небустаргач
  • небустъргач
  • нибостаргач
  • нибостъргач
  • нибустаргач
  • нибустъргач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-бос-тър-гач
непълен член не-бос-тър-га-ча
пълен член не-бос-тър-га-чът
мн.ч. не-бос-тър-га-чи
членувано не-бос-тър-га-чи-те
бройна форма не-бос-тър-га-ча
звателна форма