небе

Речник на българския език

1. небѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. небеса̀, ср.
1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе.
2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души.
До небесата. — Извънредно много, високо, прекалено.
На седмото небе съм. — Чувствам се много доволен, щастлив.
Падам от небето. 1. — Силно се изненадвам.
2. Появявам се неочаквано.
3. Много съм наивен.
Под открито небе. — На открито, навън.
Под небето. — Навсякъде по света.

Грешни изписвания (1)

  • нибе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-бе
членувано не-бе-то
мн.ч. не-бе-та
членувано не-бе-та-та

2. небѐ съществително име, среден род (тип 70) редактиране

Значение

мн. небеса̀, ср.
1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе.
2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души.
До небесата. — Извънредно много, високо, прекалено.
На седмото небе съм. — Чувствам се много доволен, щастлив.
Падам от небето. 1. — Силно се изненадвам.
2. Появявам се неочаквано.
3. Много съм наивен.
Под открито небе. — На открито, навън.
Под небето. — Навсякъде по света.

Грешни изписвания (1)

  • нибе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-бе
членувано не-бе-то
мн.ч. не-бе-са
членувано не-бе-са-та