наяден

Речник на българския език

1. ная̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ная̀дена, ная̀дено, мн. ная̀дени, прил. От който липсва част; нахапан. Наядена ябълка.
Наяден зъб. — Развален, с дупка зъб.

Грешни изписвания (3)

  • наядин
  • нъяден
  • нъядин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-я-ден
непълен член на-я-де-ния
пълен член на-я-де-ни-ят
ж. р. на-я-де-на
членувано на-я-де-на-та
ср. р. на-я-де-но
членувано на-я-де-но-то
мн. ч. на-я-де-ни
членувано на-я-де-ни-те

2. наяден — мин. страд. прич. м. р.

наяден е производна форма на наям (мин. страд. прич. м. р.).