начупен

Речник на българския език

1. начу̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • начупин
  • нъчупен
  • нъчупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-чу-пен
непълен член на-чу-пе-ния
пълен член на-чу-пе-ни-ят
ж. р. на-чу-пе-на
членувано на-чу-пе-на-та
ср. р. на-чу-пе-но
членувано на-чу-пе-но-то
мн. ч. на-чу-пе-ни
членувано на-чу-пе-ни-те

2. начупен — мин. страд. прич. м. р.

начупен е производна форма на начупя (мин. страд. прич. м. р.).