начумервам

Речник на българския език

начумѐрвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

начумѐрваш, несв. и начумѐря, св.; какво. Намръщвам, навъсвам, намусвам.
начумервам се/начумеря се. — Придавам си намръщен вид, сърдя се. Все за нещо ще намери да се начумери.

Грешни изписвания (7)

  • начомервам
  • начомервъм
  • начумервъм
  • нъчомервам
  • нъчомервъм
  • нъчумервам
  • нъчумервъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-чу-мер-вам на-чу-мер-ва-ме
2 лице на-чу-мер-ваш на-чу-мер-ва-те
3 лице на-чу-мер-ва на-чу-мер-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-чу-мер-вах на-чу-мер-вах-ме
2 лице на-чу-мер-ва на-чу-мер-вах-те
3 лице на-чу-мер-ва на-чу-мер-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-чу-мер-вах на-чу-мер-вах-ме
2 лице на-чу-мер-ва-ше на-чу-мер-вах-те
3 лице на-чу-мер-ва-ше на-чу-мер-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начумервал съм начумервала съм начумервало съм начумервали сме
2 лице начумервал си начумервала си начумервало си начумервали сте
3 лице начумервал е начумервала е начумервало е начумервали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях начумервал бях начумервала бях начумервало бяхме начумервали
2 лице беше начумервал беше начумервала беше начумервало бяхте начумервали
3 лице беше начумервал беше начумервала беше начумервало бяха начумервали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще начумервам ще начумерваме
2 лице ще начумерваш ще начумервате
3 лице ще начумерва ще начумерват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм начумервал ще съм начумервала ще съм начумервало ще сме начумервали
2 лице ще си начумервал ще си начумервала ще си начумервало ще сте начумервали
3 лице ще е начумервал ще е начумервала ще е начумервало ще са начумервали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да начумервам щяхме да начумерваме
2 лице щеше да начумерваш щяхте да начумервате
3 лице щеше да начумерва щяха да начумерват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм начумервал щях да съм начумервала щях да съм начумервало щяхме да сме начумервали
2 лице щеше да си начумервал щеше да си начумервала щеше да си начумервало щяхте да сте начумервали
3 лице щеше да е начумервал щеше да е начумервала щеше да е начумервало щяха да са начумервали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начумервал съм начумервала съм начумервало съм начумервали сме
2 лице начумервал си начумервала си начумервало си начумервали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начумервал съм начумервала съм начумервало съм начумервали сме
2 лице начумервал си начумервала си начумервало си начумервали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм начумервал била съм начумервала било съм начумервало били сме начумервали
2 лице бил си начумервал била си начумервала било си начумервало били сте начумервали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да начумервам щяла съм да начумервам щяло съм да начумервам щели сме да начумерваме
2 лице щял си да начумерваш щяла си да начумерваш щяло си да начумерваш щели сте да начумервате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм начумервал щяла съм да съм начумервала щяло съм да съм начумервало щели сме да сме начумервали
2 лице щял си да си начумервал щяла си да си начумервала щяло си да си начумервало щели сте да сте начумервали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих начумервал бих начумервала бих начумервало бихме начумервали
2 лице би начумервал би начумервала би начумервало бихте начумервали
3 лице би начумервал би начумервала би начумервало биха начумервали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-чу-мер-вай на-чу-мер-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-мер-вал
непълен член на-чу-мер-ва-лия
пълен член на-чу-мер-ва-ли-ят
женски род на-чу-мер-ва-ла
членувано на-чу-мер-ва-ла-та
среден род на-чу-мер-ва-ло
членувано на-чу-мер-ва-ло-то
множествено число на-чу-мер-ва-ли
членувано на-чу-мер-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-мер-вал
женски род на-чу-мер-ва-ла
среден род на-чу-мер-ва-ло
множествено число на-чу-мер-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-мер-ващ
непълен член на-чу-мер-ва-щия
пълен член на-чу-мер-ва-щи-ят
женски род на-чу-мер-ва-ща
членувано на-чу-мер-ва-ща-та
среден род на-чу-мер-ва-що
членувано на-чу-мер-ва-що-то
множествено число на-чу-мер-ва-щи
членувано на-чу-мер-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-чу-мер-вай-ки