начумервал

Речник на българския език

1. начумервал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начумервал е производна форма на начумервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начумервал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начумервал е производна форма на начумервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. начумервал — мин. деят. св. прич. м. р.

начумервал е производна форма на начумервам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. начумервал — мин. деят. несв. прич. м. р.

начумервал е производна форма на начумервам (мин. деят. несв. прич. м. р.).