начертание

Речник на българския език

начерта̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. начерта̀ния, ср. Рисунка, форма, изображение в контури. Начертанието на буквите се усвоява в началното училище.

Грешни изписвания (3)

  • начиртание
  • нъчертание
  • нъчиртание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чер-та-ние
членувано на-чер-та-ни-е-то
мн.ч. на-чер-та-ния
членувано на-чер-та-ни-я-та