нацелуване

Речник на българския език

нацелуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-це-лу-ва-не
членувано на-це-лу-ва-не-то
мн.ч. на-це-лу-ва-ния
членувано на-це-лу-ва-ни-я-та