нахут

Речник на българския език

наху̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид бобово растение и неговият плод, който се пече като леблебия.

Грешни изписвания (1)

  • нъхут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-хут
непълен член на-ху-та
пълен член на-ху-тът
мн.ч. на-ху-ти
членувано на-ху-ти-те
бройна форма на-ху-та
звателна форма —

Връзки