нафталин

Речник на българския език

нафталѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бяло кристално вещество с остра миризма, употребявано в техниката и в бита за предпазване на вълнени изделия от молци. Дрехите бяха пропити с миризма на нафталин.
прил. нафталѝнов, нафталѝнова, нафталѝново, мн. нафталѝнови.
прил. нафталѝнен, нафталѝнена, нафталѝнено, мн. нафталѝнени.

Грешни изписвания (3)

  • нафтълин
  • нъфталин
  • нъфтълин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наф-та-лин
непълен член наф-та-ли-на
пълен член наф-та-ли-нът
мн.ч. наф-та-ли-ни
членувано наф-та-ли-ни-те
бройна форма наф-та-ли-на
звателна форма