нау̀стница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. нау̀стници, ж. Църковна книга, която трябва да се знае наизуст; часослов.
Грешни изписвания (15)
- науснеца
- науснецъ
- наусница
- наусницъ
- наустнеца
- наустнецъ
- наустницъ
- нъуснеца
- нъуснецъ
- нъусница
- нъусницъ
- нъустнеца
- нъустнецъ
- нъустница
- нъустницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ус-т-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | на-ус-т-ни-ца-та | |
| мн.ч. | на-ус-т-ни-ци | |
| членувано | на-ус-т-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |