натюрморт

Речник на българския език

натюрмо̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. натюрмо̀рти, (два) натюрмо̀рта, м.
1. Само ед. Изобразяване в близък план на природни предмети — цветя, плодове, риби, убит дивеч и др., без хора и пейзажи.
2. Картина с такова изображение. В натюрмортите на холандските художници често има глинени съдове.

Грешни изписвания (5)

  • натйорморт
  • натйурморт
  • нътйорморт
  • нътйурморт
  • нътюрморт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-тюр-морт
непълен член на-тюр-мор-та
пълен член на-тюр-мор-тът
мн.ч. на-тюр-мор-ти
членувано на-тюр-мор-ти-те
бройна форма на-тюр-мор-та
звателна форма