натурист

Речник на българския език

натурѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. натурѝсти, м. Привърженик на натуризма.

Грешни изписвания (3)

  • наторист
  • нъторист
  • нътурист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ту-рист
непълен член на-ту-рис-та
пълен член на-ту-рис-тът
мн.ч. на-ту-рис-ти
членувано на-ту-рис-ти-те
бройна форма на-ту-рис-та
звателна форма