натрапване

Речник на българския език

натра̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • натрапвани
  • натрапвъне
  • натрапвъни
  • нътрапване
  • нътрапвани
  • нътрапвъне
  • нътрапвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рап-ва-не
членувано нат-рап-ва-не-то
мн.ч. нат-рап-ва-ния
членувано нат-рап-ва-ни-я-та