настървеност

Речник на българския език

настървѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • настарвеност
  • настарвенуст
  • настървенуст
  • нъстарвеност
  • нъстарвенуст
  • нъстървеност
  • нъстървенуст
  • настарвенос
  • настарвенус
  • настървенос
  • настървенус
  • нъстарвенос
  • нъстарвенус
  • нъстървенос
  • нъстървенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тър-ве-ност
членувано нас-тър-ве-ност-та
мн.ч. нас-тър-ве-нос-ти
членувано нас-тър-ве-нос-ти-те
звателна форма