настоятелка

Речник на българския език

настоя̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. настоя̀телки, ж. Жена настоятел.

Грешни изписвания (15)

  • настоятелкъ
  • настоятилка
  • настоятилкъ
  • настуятелка
  • настуятелкъ
  • настуятилка
  • настуятилкъ
  • нъстоятелка
  • нъстоятелкъ
  • нъстоятилка
  • нъстоятилкъ
  • нъстуятелка
  • нъстуятелкъ
  • нъстуятилка
  • нъстуятилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-то-я-тел-ка
членувано нас-то-я-тел-ка-та
мн.ч. нас-то-я-тел-ки
членувано нас-то-я-тел-ки-те
звателна форма