настолен

Речник на българския език

насто̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

насто̀лна, насто̀лно, мн. насто̀лни, прил.
1. Който е предназначен за поставяне върху маса. Настолна лампа.
2. Прен. Който е необходим постоянно, наръчен. Настолна книга.

Грешни изписвания (3)

  • настолин
  • нъстолен
  • нъстолин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нас-то-лен
непълен член нас-тол-ния
пълен член нас-тол-ни-ят
ж. р. нас-тол-на
членувано нас-тол-на-та
ср. р. нас-тол-но
членувано нас-тол-но-то
мн. ч. нас-тол-ни
членувано нас-тол-ни-те