настойница

Речник на българския език

насто̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. насто̀йници, ж. Жена настойник.

Грешни изписвания (7)

  • настойнеца
  • настойнецъ
  • настойницъ
  • нъстойнеца
  • нъстойнецъ
  • нъстойница
  • нъстойницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-той-ни-ца
членувано нас-той-ни-ца-та
мн.ч. нас-той-ни-ци
членувано нас-той-ни-ци-те
звателна форма