настойка

Речник на българския език

насто̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. насто̀йки, ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка.

Грешни изписвания (3)

  • настойкъ
  • нъстойка
  • нъстойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-той-ка
членувано нас-той-ка-та
мн.ч. нас-той-ки
членувано нас-той-ки-те
звателна форма