насноваване

Речник на българския език

насноваване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-но-ва-ва-не
членувано нас-но-ва-ва-не-то
мн.ч. нас-но-ва-ва-ния
членувано нас-но-ва-ва-ни-я-та