наследяване

Речник на българския език

наследя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наследявъне
  • наслидяване
  • наслидявъне
  • нъследяване
  • нъследявъне
  • нъслидяване
  • нъслидявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-ле-дя-ва-не
членувано нас-ле-дя-ва-не-то
мн.ч. нас-ле-дя-ва-ния
членувано нас-ле-дя-ва-ни-я-та