наслада

Речник на българския език

насла̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги.

Грешни изписвания (3)

  • насладъ
  • нъслада
  • нъсладъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-ла-да
членувано нас-ла-да-та
мн.ч. нас-ла-ди
членувано нас-ла-ди-те
звателна форма