наситняване

Речник на българския език

наситня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • насетняване
  • насетнявъне
  • наситнявъне
  • нъсетняване
  • нъсетнявъне
  • нъситняване
  • нъситнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-сит-ня-ва-не
членувано на-сит-ня-ва-не-то
мн.ч. на-сит-ня-ва-ния
членувано на-сит-ня-ва-ни-я-та